ИСТОРИЯ НА ЛЕВЗЕЯТА

Левзея (Leuzea carthamoides, Левзея сафлоровидна) е рядко ендемично растение, виреещо изключително и само при висока надморска височина и специални условия в някои високопланински райони на Сибир (Алтай), Средна Азия, Монголия и Китай на височина до 3000 м, на границата на топене на ледниците. Според последните научни изследвания, историческата възраст на рода Leuzea Rhaponticum е около 3-5 милиона години. По време на дългата си еволюция, под влияние на високопланинските, екстремални условия на обкръжаващата среда растението е придобило особена форма на метаболизъм, при който се синтезират фито-екдизони (в т.ч. Екдистерон).

Екдистеронът е фито-стероидно съединение, което повишава жизнеспособността и имунитета на човешкия организъм и хармонизира работата на нервната, хормоналната, сьрдечно-съдовата и храносмилателна система.

Левзеята е позната още в древната източна медицина под названието Лоу Лу и Лоу Као. Употребата й продължава в китайската, тибетската и монголската медицина и така до наши дни. Популярна е в качеството си на универсално стимулиращо средство. Съществуват научни основания да се предполага, че прах от корените на Левзея е в основата на феноменалната издръжливост на войската на монголския Чингис-Хан.

Научните изследвания за влиянието на Левзея върху човешкия организъм са започнали в Русия през 1940 година, по време на Втората световна война, когато руските учени са търсели начини за бързо възстановяване и увеличаване силите на войниците. Учените установили, че мъжете приели Левзея, имат доста по-висока работоспособност и издържливост и са в състояние да работят при тежки условия и силна психическа и физическа умора значително по-дълго време.

Днес екстрактът от Левзея се използва като тонизиращо, имуностимулиращо и общоукрепващо средство, а също така за бързо възстановяване на силите след прекарани тежки заболявания и активна спортна дейност.